Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
12. оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;
13. оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.
14. Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.
15. Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.
16. Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,
17. но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.
18. Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.
19. Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.
20. Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,
21. и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, —
22. за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?
23. И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.
Глава 3.
1. Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни,
2. само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:
3. петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат.
4. Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея.
5. И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци,
6. и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове.
7. И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти.
8. Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години.
9. След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, — Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов.
10. Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.
11. И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син.
12. Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа.
13. Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.
14. И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.
15. Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.
16. Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,
17. (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.
18. Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,
19. сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.
20. Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него).